Събуждам се и тази сутрин...
Събуждам се и тази сутрин
разбирам: трети ден откак
лекарството не съм си купил
и кръвното го вдигам пак.
Да беше друго – да се радвам.
А то... За него тръгвам в крак,
но сещам се, че в джоба няма
от опаковката ни знак.
И се напрягам да си спомня
за името латинско в път,
но нищо в паметта ми скромна
не идва в мозъчния кът.
Реших, все пак, по JSM-а
да търся вкъщи помощта,
но и жената пред дилема
за името му. О, беда.
Аптеката подминах. Явно
за позабравени неща
ще търся аз лекарство, главно
за връщане на паметта.
Отпил от него, да се сетя
и кръвното си да снижа –
вратата с моята съседка
да не объркам и сгреша.
И с любовта ни тъй – до време...
Дано си спомним в старостта,
че съществува тя и дреме
в очакване на паметта.
© Иван Христов All rights reserved.
