22 июн. 2010 г., 10:22

Събуждане

1.2K 0 3

 


Събуждане
  
 
                                                                                   
Дъхът ми бавно в тялото ти спира                                               
и топлината връща се и в мен...                                                   
Намираме се между нощ и ден,                                                              
щом светъл лъч в прозореца се взира
                                                                    
и крадешком минава под пердето.                                                                        
Стрелва искането в четири очи.                                                  
Във погледа ти утрото лъчи                                                            
с докосването тръпнещо, в което    
                                                           
разпадаш ме на хиляди частици,                                                  
разлял във същността ми топла страст.                                      
... Гърбът ти нежно е издраскан,                                                 
а ти изпиваш моите ресници...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...