нмг (Надежда Маринова ) нмг (Надежда Маринова )
245
Jun 22, 2010, 10:22 AM

Събуждане

  Poetry
1.2K 0 3

 


Събуждане   
                                                                                   
Дъхът ми бавно в тялото ти спира                                               
и топлината връща се и в мен...                                                   
Намираме се между нощ и ден,                                                              
щом светъл лъч в прозореца се взира
                                                                    
и крадешком минава под пердето.                                                                        
Стрелва искането в четири очи.                                                  
Във погледа ти утрото лъчи                                                            
с докосването тръпнещо, в което    
                                                           
разпадаш ме на хиляди частици,                                                  
разлял във същността ми топла страст.                                      
... Гърбът ти нежно е издраскан,                                                 
а ти изпиваш моите ресници...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Маринова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0