22 jun 2010, 10:22

Събуждане 

  Poesía
1051 0 3

 


Събуждане
  
 
                                                                                   
Дъхът ми бавно в тялото ти спира                                               
и топлината връща се и в мен...                                                   
Намираме се между нощ и ден,                                                              
щом светъл лъч в прозореца се взира
                                                                    
и крадешком минава под пердето.                                                                        
Стрелва искането в четири очи.                                                  
Във погледа ти утрото лъчи                                                            
с докосването тръпнещо, в което    
                                                           
разпадаш ме на хиляди частици,                                                  
разлял във същността ми топла страст.                                      
... Гърбът ти нежно е издраскан,                                                 
а ти изпиваш моите ресници...

 

 

 

 

 

© Надежда Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??