22 jun 2010, 10:22

Събуждане

  Poesía
1.2K 0 3

 


Събуждане
  
 
                                                                                   
Дъхът ми бавно в тялото ти спира                                               
и топлината връща се и в мен...                                                   
Намираме се между нощ и ден,                                                              
щом светъл лъч в прозореца се взира
                                                                    
и крадешком минава под пердето.                                                                        
Стрелва искането в четири очи.                                                  
Във погледа ти утрото лъчи                                                            
с докосването тръпнещо, в което    
                                                           
разпадаш ме на хиляди частици,                                                  
разлял във същността ми топла страст.                                      
... Гърбът ти нежно е издраскан,                                                 
а ти изпиваш моите ресници...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...