От простото сиво ежедневие
душата сгушена лежи,
обвита в самота и недоверие,
обидена от многото лъжи.
Една усмивка, блеснала в очите,
събуди я, за миг я съживи..
Поиска тя да стане и опита
оковите си силни да строши.
Поиска си простора и крилете -
в небето синьо пак да полети.
Поиска си мечтите и сърцето
отново да обича и трепти. ...