19 sept 2009, 17:27

Събуждане 

  Poesía
593 0 6

От простото сиво ежедневие

душата сгушена лежи,

обвита в самота и недоверие,

обидена от многото лъжи.

Една усмивка, блеснала в очите,

събуди я, за миг я съживи..

Поиска тя да стане и опита

оковите си силни да строши.

Поиска си простора и крилете -

в небето синьо пак да полети.

Поиска си мечтите и сърцето

отново да обича и трепти.

Събудена... И искаща! И пряма!

Изправена!  И горда! И гори!

Душата стана толкова голяма,

че всичко заблестя и заискри.

© Паула Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??