paula (Паула Петрова) paula (Паула Петрова)
72
19 sept 2009, 17:27

Събуждане

  Poesía
737 0 6

От простото сиво ежедневие

душата сгушена лежи,

обвита в самота и недоверие,

обидена от многото лъжи.

Една усмивка, блеснала в очите,

събуди я, за миг я съживи..

Поиска тя да стане и опита

оковите си силни да строши.

Поиска си простора и крилете -

в небето синьо пак да полети.

Поиска си мечтите и сърцето

отново да обича и трепти.

Събудена... И искаща! И пряма!

Изправена!  И горда! И гори!

Душата стана толкова голяма,

че всичко заблестя и заискри.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паула Петрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0