Събуждане
От простото сиво ежедневие
душата сгушена лежи,
обвита в самота и недоверие,
обидена от многото лъжи.
Една усмивка, блеснала в очите,
събуди я, за миг я съживи..
Поиска тя да стане и опита
оковите си силни да строши.
Поиска си простора и крилете -
в небето синьо пак да полети.
Поиска си мечтите и сърцето
отново да обича и трепти.
Събудена... И искаща! И пряма!
Изправена! И горда! И гори!
Душата стана толкова голяма,
че всичко заблестя и заискри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Паула Петрова Всички права запазени
