6 апр. 2016 г., 23:07

Събуждане

552 0 2

Събуди се слънцето, с нежност погали луната

тя избледня в прозрачна красота.

Първият лъч нарисува силует на гората

вторият, хвърли сребро и проблесна река.

Със невидими четки слънцето взе да докосва

всичко, което откриваше в утринта

пухкави облаци тръгнаха боси

розови кораби  окъпани в светлина.

Тревите зелени посипа с малки елмази

всяка тревичка получи своя малка дъга

вятър немирен зае своят пост да ги пази

разроши косите им, утихнал заспа.

Птичият хор го посрещна с песни в небето,

с тази мелодия дето в сърцето достига,

от последният лъч се събуди морето

светът вмигом стана отворена книга.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...