maiaan (Мая Ангелова) maiaan (Мая Ангелова)
3 135
Apr 6, 2016, 11:07 PM

Събуждане

558 0 2

Събуди се слънцето, с нежност погали луната

тя избледня в прозрачна красота.

Първият лъч нарисува силует на гората

вторият, хвърли сребро и проблесна река.

Със невидими четки слънцето взе да докосва

всичко, което откриваше в утринта

пухкави облаци тръгнаха боси

розови кораби  окъпани в светлина.

Тревите зелени посипа с малки елмази

всяка тревичка получи своя малка дъга

вятър немирен зае своят пост да ги пази

разроши косите им, утихнал заспа.

Птичият хор го посрещна с песни в небето,

с тази мелодия дето в сърцето достига,

от последният лъч се събуди морето

светът вмигом стана отворена книга.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Ангелова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0