Apr 6, 2016, 11:07 PM

Събуждане

544 0 2

Събуди се слънцето, с нежност погали луната

тя избледня в прозрачна красота.

Първият лъч нарисува силует на гората

вторият, хвърли сребро и проблесна река.

Със невидими четки слънцето взе да докосва

всичко, което откриваше в утринта

пухкави облаци тръгнаха боси

розови кораби  окъпани в светлина.

Тревите зелени посипа с малки елмази

всяка тревичка получи своя малка дъга

вятър немирен зае своят пост да ги пази

разроши косите им, утихнал заспа.

Птичият хор го посрещна с песни в небето,

с тази мелодия дето в сърцето достига,

от последният лъч се събуди морето

светът вмигом стана отворена книга.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...