6.04.2016 г., 23:07

Събуждане

546 0 2

Събуди се слънцето, с нежност погали луната

тя избледня в прозрачна красота.

Първият лъч нарисува силует на гората

вторият, хвърли сребро и проблесна река.

Със невидими четки слънцето взе да докосва

всичко, което откриваше в утринта

пухкави облаци тръгнаха боси

розови кораби  окъпани в светлина.

Тревите зелени посипа с малки елмази

всяка тревичка получи своя малка дъга

вятър немирен зае своят пост да ги пази

разроши косите им, утихнал заспа.

Птичият хор го посрещна с песни в небето,

с тази мелодия дето в сърцето достига,

от последният лъч се събуди морето

светът вмигом стана отворена книга.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...