6.04.2016 г., 23:07

Събуждане

545 0 2

Събуди се слънцето, с нежност погали луната

тя избледня в прозрачна красота.

Първият лъч нарисува силует на гората

вторият, хвърли сребро и проблесна река.

Със невидими четки слънцето взе да докосва

всичко, което откриваше в утринта

пухкави облаци тръгнаха боси

розови кораби  окъпани в светлина.

Тревите зелени посипа с малки елмази

всяка тревичка получи своя малка дъга

вятър немирен зае своят пост да ги пази

разроши косите им, утихнал заспа.

Птичият хор го посрещна с песни в небето,

с тази мелодия дето в сърцето достига,

от последният лъч се събуди морето

светът вмигом стана отворена книга.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....