24 янв. 2023 г., 13:10

Събуждане от зимен сън 

  Поэзия » Философская
254 7 10

СЪБУЖДАНЕ ОТ ЗИМЕН СЪН

 

Стадо звездни коне запрепуска из черната угар.

Колко бяс, колко страст, колко гриви сред скреж и пръхтеж.

Побелява земята. И дълго пръстта ще сънува

как в дървото кръвта се завръща с обилен цъфтеж.

 

Дотогава ще скитаме с вятъра в сухите тръни.

Ще припяваме хорово с вълчата глутница вън.

Като тиква над нас ще се блещи луната озъбена

и среднощ ще се спуща неканена в зимния сън.

 

И дори да не вярвам в магии и тайнства оброчни,

да не давам ухо на мълвите, превзели света,

моя глас ще търкулне – сълзица по ледния плочник –

кратък стих, който плаках, дорде самотувах в нощта.

 

И дано в този град, омагьосан от сладка заблуда,

че животът е утре – и ни чака добро "C'est La Vie!",

аз от тежкия сън да успея все пак да събудя

някой, който след мене ще викне и ще го взриви!

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??