Събуждане в Есента...
на К....
Една лоза почука отвънка на стъклото –
приседна Светлината до тебе на леглото...
Усмихната тя нежно загледа се в съня ти –
невинен като мисли в страстта неосъзнати...
А в есенната щедрост: бе младото ти тяло
и есенните билки като в букет събрало –
през тия омотани от лунни мрежи но́щи,
когато подлудяли летят пияни дрожди...
О дълго тъй те гледа със обич Светлината
понеже си посестрима на нея и Дъгата!... ...