Събуждане в Есента...

                                      на К....

Една лоза почука отвънка на стъклото –

приседна Светлината до тебе на леглото...

Усмихната тя нежно загледа се в съня ти –

невинен като мисли в страстта неосъзнати...

А в есенната щедрост: бе младото ти тяло

и есенните билки като в букет събрало –

през тия омотани от лунни мрежи но́щи,

когато подлудяли летят пияни дрожди...

О дълго тъй те гледа със обич Светлината

понеже си посестрима на нея и Дъгата!...

... А в утрото когато лениво се пробуждаш –

приличаш на дете: без грехове, без възраст...

Без грижи, без пороци, без минало, без разкаяния

и устните ни само отмерват разстоянието,

което между двама ни в момента е застанало

до тялото ти, топло от сънят останало...

... А вън внезапен вихър с аромат на есен

подмамва ни за път в Безкрая, интересен –

отвеждал той далече от болката, тъгата

и можело да стигнем по него до: Дъгата...

Но може ли на вятър напълно да се вярва,

че както нежно вее, на буря го изкарва!...

... И за това във тази утрин ранноесенна –             

до твоето събуждане (в уюта) ще поседна...

17.11.2020.