17.11.2020 г., 14:54

Събуждане в Есента...

434 0 0

 

Събуждане в Есента...

                                      на К....

 

Една лоза почука отвънка на стъклото –

приседна Светлината до тебе на леглото...

Усмихната тя нежно загледа се в съня ти –

невинен като мисли в страстта неосъзнати...

 

А в есенната щедрост: бе младото ти тяло

и есенните билки като в букет събрало –

през тия омотани от лунни мрежи но́щи,

когато подлудяли летят пияни дрожди...

 

О дълго тъй те гледа със обич Светлината

понеже си посестрима на нея и Дъгата!...

... А в утрото когато лениво се пробуждаш –

приличаш на дете: без грехове, без възраст...

 

Без грижи, без пороци, без минало, без разкаяния

и устните ни само отмерват разстоянието,

което между двама ни в момента е застанало

до тялото ти, топло от сънят останало...

 

... А вън внезапен вихър с аромат на есен

подмамва ни за път в Безкрая, интересен –

отвеждал той далече от болката, тъгата

и можело да стигнем по него до: Дъгата...

 

Но може ли на вятър напълно да се вярва,

че както нежно вее, на буря го изкарва!...

... И за това във тази утрин ранноесенна –             

до твоето събуждане (в уюта) ще поседна...

 

17.11.2020.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...