Съчиних те, Пролет...
Съчиних те, Пролет...
от дръзките, покълнали в снега листа,
от пъпки на неподарено цвете
и нарисувах те
на вишната от аромата на цвета,
притихнал в коша
от върбата сплетен.
Бях скрила
най-дълбоко в мене Пролетта,
за да запазя
най-красивото събуждане
през утрини сред росни, неоткъснати цветя,
в омая чакаща
на люляци лилавото прегръщане.
Измислих те,
вълшебна Пролет,
сънувана, повярвана, мечтана,
разцъфнала от трепета на пеперуден полет,
сред бури сбъдната...
Не си илюзия.
При тебе тихо ще остана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Все права защищены
