Съчиних те, Пролет...
Съчиних те, Пролет...
от дръзките, покълнали в снега листа,
от пъпки на неподарено цвете
и нарисувах те
на вишната от аромата на цвета,
притихнал в коша
от върбата сплетен.
Бях скрила
най-дълбоко в мене Пролетта,
за да запазя
най-красивото събуждане
през утрини сред росни, неоткъснати цветя,
в омая чакаща
на люляци лилавото прегръщане.
Измислих те,
вълшебна Пролет,
сънувана, повярвана, мечтана,
разцъфнала от трепета на пеперуден полет,
сред бури сбъдната...
Не си илюзия.
При тебе тихо ще остана.
© Галина All rights reserved.
