Съчиних те, Пролет...
Съчиних те, Пролет...
от дръзките, покълнали в снега листа,
от пъпки на неподарено цвете
и нарисувах те
на вишната от аромата на цвета,
притихнал в коша
от върбата сплетен.
Бях скрила
най-дълбоко в мене Пролетта,
за да запазя
най-красивото събуждане
през утрини сред росни, неоткъснати цветя,
в омая чакаща
на люляци лилавото прегръщане.
Измислих те,
вълшебна Пролет,
сънувана, повярвана, мечтана,
разцъфнала от трепета на пеперуден полет,
сред бури сбъдната...
Не си илюзия.
При тебе тихо ще остана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Всички права запазени
