30 окт. 2007 г., 14:04
Съдба
Седя във празна стая,
около мене мебели и прах
и аз самият досега не знаех
защо и за какво живях.
Срещнат бях на улицата от гадател,
почна той да ме анализира
и аз стоях си, просто като уличен слушател
и не можех да повярвам, че това съм аз.
Говореше ми той не просто приказки, а думи.
Говореше за самота и страх.
Говореше и, по дяволите, беше прав! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация