kung_lao (Илиян)
5 4
30.10.2007 г., 14:04 ч.

Съдба 

  Поезия
525 0 5
 

Съдба

 

Седя във празна стая,

около мене мебели и прах

и аз самият досега не знаех

защо и за какво живях.

Срещнат бях на улицата от гадател,

почна той да ме анализира

и аз стоях си, просто като уличен слушател

и не можех да повярвам, че това съм аз.

Говореше ми той не просто приказки, а думи.

Говореше за самота и страх.

Говореше и, по дяволите, беше прав!

Самотна е била моята звезда,

самотна и без другар в живота,

щял съм аз да бродя из света,

да бродя като скитник през гора.

Но прав е той, приятели аз нямам,

а любовта ме подминава ден след ден.

И да плача, и да страдам,

явно друг живот не ми е отреден...

 

© Илиян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря.Реших да ви послушам и утре ще е готово продължението му
  • Хубаво пишеш.С обич.
  • О, не му вярвай!
    Вярвай на себе си и изгони черните мисли от главата!
    За да бъдеш щастлив!
    Поздрави!
  • Не вярвай на гадателя!Аз гледам на кафе и някой ден ще ти предскажа по красиви неща.А стихът ти е хубав!!!
  • Много красив стих...Но все пак надеждата умира последна...Браво!!!
Предложения
: ??:??