Съдба
Съдба
Седя във празна стая,
около мене мебели и прах
и аз самият досега не знаех
защо и за какво живях.
Срещнат бях на улицата от гадател,
почна той да ме анализира
и аз стоях си, просто като уличен слушател
и не можех да повярвам, че това съм аз.
Говореше ми той не просто приказки, а думи.
Говореше за самота и страх.
Говореше и, по дяволите, беше прав!
Самотна е била моята звезда,
самотна и без другар в живота,
щял съм аз да бродя из света,
да бродя като скитник през гора.
Но прав е той, приятели аз нямам,
а любовта ме подминава ден след ден.
И да плача, и да страдам,
явно друг живот не ми е отреден...
© Илиян All rights reserved.
