Съдба
След мен – трудно ще обикнеш друга,
ще търсиш в нея мойта доброта!
Пред хората ще бъде тя съпруга,
но няма да е в твоята душа!
Ще търсиш – топлината на ръцете ми,
ще мериш всяка дума, всеки жест!
Ще молиш – за подслон в сърцето ми,
в съня от мен ще чакаш вест!
А тя ще спи до теб със свои сънища,
а може би и... общи ще са те!
Ще прави планове, ще строи пътища,
но не и път към твоето сърце!
Защото там съм аз, с любов то пълно е,
там няма място другата жена!
Че спи до теб е факт и неизбежно е,
но зная, аз съм в твоята душа!
Не ще те пусна. Не. Тъй отредено е,
не вярвам във случайните неща!
Да бъдем заедно... предопределено е,
това нарича се, любими мой, съдба!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Илиева Все права защищены
