Съдба
След мен – трудно ще обикнеш друга,
ще търсиш в нея мойта доброта!
Пред хората ще бъде тя съпруга,
но няма да е в твоята душа!
Ще търсиш – топлината на ръцете ми,
ще мериш всяка дума, всеки жест!
Ще молиш – за подслон в сърцето ми,
в съня от мен ще чакаш вест!
А тя ще спи до теб със свои сънища,
а може би и... общи ще са те!
Ще прави планове, ще строи пътища,
но не и път към твоето сърце!
Защото там съм аз, с любов то пълно е,
там няма място другата жена!
Че спи до теб е факт и неизбежно е,
но зная, аз съм в твоята душа!
Не ще те пусна. Не. Тъй отредено е,
не вярвам във случайните неща!
Да бъдем заедно... предопределено е,
това нарича се, любими мой, съдба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Илиева Всички права запазени
