18 янв. 2009 г., 18:41

Съдба

599 0 5
Ах, таз усойница зла
чужди души преплита и разплита,
като кукла играе си с любовта.

За чувства тя не пита,
безмилостно къса и тъче.
До сълзи тя те докарва
младостта бързо тъпче

Щастие не признава,
единствено за хората измислила го е тя,
уж надежда да им дава.

"Ех, прекрасна е тази съдба!" -
да каже някой глупак в захлас.
Тогава хитра усмивка тя ще покаже
и зловещо ще се изсмее на глас.

Каква милост от нея чакаш ми кажи,
след като и пред чистата ни обич даже
тя не се смили...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвана Тренкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Rois,наистина донякъде си права,че човек сам си определя съдбата и тя изцяло зависи от действията му,но понякога човек се чувства безсилен пред нея,именно това са моментите на безизходица.
    TheAlchemist,благодаря много за поздравлението ти!Негативно е,защото както написах и по-горе,понякога човек изпада в такива ситуации,в които се чувства уникално слаб и не знае какво решение да намери,защото всяко едно му се струва грешно.
    adriana_mark,благодаря и за приветстването и за искрената критика.Наистина трябва доста да поработя над стиховете ми,но по принцип съм спонтанен и емоционален човек и ,както се казва,като ми дойде музата ги пиша на един дъх но определено им трябва сериозна редакция.
  • Като за начало, добре дошла.
    Но за стиха... много трябва да поработиш върху него...
  • мъкааааааа
    голяма мъка

    смислово, рими ... ритъм ...
    сори!
  • Дъждец- а защо толкоз негативно само - къде изпусна красотата на уж случайният шанс и възможните пресечни с други съдби точки които сам избираш да свържеш и да начертаеш живота си?
    Иначе браво и поздрави

    Rois живота си го ковеш сама - съдбата е само парчето желязо.
  • Съдбата ние сами си я ковем. Поздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...