18.01.2009 г., 18:41

Съдба

598 0 5
Ах, таз усойница зла
чужди души преплита и разплита,
като кукла играе си с любовта.

За чувства тя не пита,
безмилостно къса и тъче.
До сълзи тя те докарва
младостта бързо тъпче

Щастие не признава,
единствено за хората измислила го е тя,
уж надежда да им дава.

"Ех, прекрасна е тази съдба!" -
да каже някой глупак в захлас.
Тогава хитра усмивка тя ще покаже
и зловещо ще се изсмее на глас.

Каква милост от нея чакаш ми кажи,
след като и пред чистата ни обич даже
тя не се смили...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвана Тренкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Rois,наистина донякъде си права,че човек сам си определя съдбата и тя изцяло зависи от действията му,но понякога човек се чувства безсилен пред нея,именно това са моментите на безизходица.
    TheAlchemist,благодаря много за поздравлението ти!Негативно е,защото както написах и по-горе,понякога човек изпада в такива ситуации,в които се чувства уникално слаб и не знае какво решение да намери,защото всяко едно му се струва грешно.
    adriana_mark,благодаря и за приветстването и за искрената критика.Наистина трябва доста да поработя над стиховете ми,но по принцип съм спонтанен и емоционален човек и ,както се казва,като ми дойде музата ги пиша на един дъх но определено им трябва сериозна редакция.
  • Като за начало, добре дошла.
    Но за стиха... много трябва да поработиш върху него...
  • мъкааааааа
    голяма мъка

    смислово, рими ... ритъм ...
    сори!
  • Дъждец- а защо толкоз негативно само - къде изпусна красотата на уж случайният шанс и възможните пресечни с други съдби точки които сам избираш да свържеш и да начертаеш живота си?
    Иначе браво и поздрави

    Rois живота си го ковеш сама - съдбата е само парчето желязо.
  • Съдбата ние сами си я ковем. Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...