18 ene 2009, 18:41

Съдба 

  Poesía » De amor
517 0 5
Ах, таз усойница зла
чужди души преплита и разплита,
като кукла играе си с любовта.
За чувства тя не пита,
безмилостно къса и тъче.
До сълзи тя те докарва
младостта бързо тъпче
Щастие не признава,
единствено за хората измислила го е тя,
уж надежда да им дава.
"Ех, прекрасна е тази съдба!" -
да каже някой глупак в захлас. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвана Тренкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??