18 ene 2009, 18:41

Съдба

597 0 5
Ах, таз усойница зла
чужди души преплита и разплита,
като кукла играе си с любовта.

За чувства тя не пита,
безмилостно къса и тъче.
До сълзи тя те докарва
младостта бързо тъпче

Щастие не признава,
единствено за хората измислила го е тя,
уж надежда да им дава.

"Ех, прекрасна е тази съдба!" -
да каже някой глупак в захлас.
Тогава хитра усмивка тя ще покаже
и зловещо ще се изсмее на глас.

Каква милост от нея чакаш ми кажи,
след като и пред чистата ни обич даже
тя не се смили...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвана Тренкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Rois,наистина донякъде си права,че човек сам си определя съдбата и тя изцяло зависи от действията му,но понякога човек се чувства безсилен пред нея,именно това са моментите на безизходица.
    TheAlchemist,благодаря много за поздравлението ти!Негативно е,защото както написах и по-горе,понякога човек изпада в такива ситуации,в които се чувства уникално слаб и не знае какво решение да намери,защото всяко едно му се струва грешно.
    adriana_mark,благодаря и за приветстването и за искрената критика.Наистина трябва доста да поработя над стиховете ми,но по принцип съм спонтанен и емоционален човек и ,както се казва,като ми дойде музата ги пиша на един дъх но определено им трябва сериозна редакция.
  • Като за начало, добре дошла.
    Но за стиха... много трябва да поработиш върху него...
  • мъкааааааа
    голяма мъка

    смислово, рими ... ритъм ...
    сори!
  • Дъждец- а защо толкоз негативно само - къде изпусна красотата на уж случайният шанс и възможните пресечни с други съдби точки които сам избираш да свържеш и да начертаеш живота си?
    Иначе браво и поздрави

    Rois живота си го ковеш сама - съдбата е само парчето желязо.
  • Съдбата ние сами си я ковем. Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...