3 мар. 2009 г., 15:18

Съдба 

  Поэзия » Любовная
697 0 1
Съдба ли е, че те се срещнаха, не зная,
там, на онзи път към любовта,
той беше сам, ужасно наранен,
излъган, гледаше в безкрая,
прошепна тихо:
"Мислех си, че тук ме чака любовта."

Забравил бе, че тя е огнена стихия,
буря страшна, невиждан ураган
на срещите си винаги изпраща,
онази старата сватовница Съдба...

© Румяна Михалева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??