Съдба
937
0
1
Съдба ли е, че те се срещнаха, не зная,
там, на онзи път към любовта,
той беше сам, ужасно наранен,
излъган, гледаше в безкрая,
прошепна тихо:
"Мислех си, че тук ме чака любовта."
Забравил бе, че тя е огнена стихия,
буря страшна, невиждан ураган
на срещите си винаги изпраща,
онази старата сватовница Съдба...
там, на онзи път към любовта,
той беше сам, ужасно наранен,
излъган, гледаше в безкрая,
прошепна тихо:
"Мислех си, че тук ме чака любовта."
Забравил бе, че тя е огнена стихия,
буря страшна, невиждан ураган
на срещите си винаги изпраща,
онази старата сватовница Съдба...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Михалева Все права защищены
