Mar 3, 2009, 3:18 PM

Съдба 

  Poetry » Love
696 0 1
Съдба ли е, че те се срещнаха, не зная,
там, на онзи път към любовта,
той беше сам, ужасно наранен,
излъган, гледаше в безкрая,
прошепна тихо:
"Мислех си, че тук ме чака любовта."

Забравил бе, че тя е огнена стихия,
буря страшна, невиждан ураган
на срещите си винаги изпраща,
онази старата сватовница Съдба...

© Румяна Михалева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??