3.03.2009 г., 15:18 ч.

Съдба 

  Поезия » Любовна
626 0 1
Съдба ли е, че те се срещнаха, не зная,
там, на онзи път към любовта,
той беше сам, ужасно наранен,
излъган, гледаше в безкрая,
прошепна тихо:
"Мислех си, че тук ме чака любовта."

Забравил бе, че тя е огнена стихия,
буря страшна, невиждан ураган
на срещите си винаги изпраща,
онази старата сватовница Съдба...

© Румяна Михалева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??