Любов,
красота
преоткрих,
живея
и
дишам
свободно!
Бях
добра,
бях
истинска,
бях
щастлива,
бях
нежна,
нямах
страх от нищо,
не
плашех се
от ударите
на съдбата,
животът ми
поднесе
и радост,
и тъга,
но
с гордо
вдигната глава
не оставих
да угасне
моята съдба!
Вървях
напред,
спъвах се
в камъни
и преспи,
спирах
често,
мислих си
накъде?
Често нощите ми
бяха безсънни,
защо,
съдба,
ми ги отне?
Притварям очи
и си мисля
защо
понякога е жестока
моята съдба?
Искам съдба
като приказка!
Искам съдба
като сън!
Като приказен сън!
Но отварям очи
и разбирам -
аз съм такава,
каквато съм,
за едни добра,
за други лоша,
за едни мълчалива,
за други заядлива,
но аз съм истинска,
весела,
приказлива,
това съм аз засега!
© Пенка Петрова Все права защищены