6 июн. 2010 г., 02:41

Съдба

812 0 0

Любов,

    красота

       преоткрих,
живея

  и

  дишам

       свободно!
Бях

  добра,
бях

  истинска,
бях

 щастлива,
бях

  нежна,
нямах

  страх от нищо,
не

  плашех се
от ударите

   на съдбата,
животът ми

    поднесе
и радост,
   и тъга,
но

   с гордо

вдигната глава
не оставих

  да угасне

     моята съдба!
Вървях

напред,
спъвах се

         в камъни
   и преспи,
спирах

    често,
мислих си 

    накъде?
Често нощите ми

      бяха безсънни,
защо,

  съдба,

ми ги отне?
Притварям очи

    и си мисля
защо

  понякога е жестока
моята съдба?
Искам съдба
като приказка!
Искам съдба
като сън!
Като приказен сън!
Но отварям очи
и разбирам -
аз съм такава,
каквато съм,
за едни добра,
за други лоша,
за едни мълчалива,
за други заядлива,
но аз съм истинска,
весела,
приказлива,
това съм аз засега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...