Любов,

    красота

       преоткрих,
живея

  и

  дишам

       свободно!
Бях

  добра,
бях

  истинска,
бях

 щастлива,
бях

  нежна,
нямах

  страх от нищо,
не

  плашех се
от ударите

   на съдбата,
животът ми

    поднесе
и радост,
   и тъга,
но

   с гордо

вдигната глава
не оставих

  да угасне

     моята съдба!
Вървях

напред,
спъвах се

         в камъни
   и преспи,
спирах

    често,
мислих си 

    накъде?
Често нощите ми

      бяха безсънни,
защо,

  съдба,

ми ги отне?
Притварям очи

    и си мисля
защо

  понякога е жестока
моята съдба?
Искам съдба
като приказка!
Искам съдба
като сън!
Като приказен сън!
Но отварям очи
и разбирам -
аз съм такава,
каквато съм,
за едни добра,
за други лоша,
за едни мълчалива,
за други заядлива,
но аз съм истинска,
весела,
приказлива,
това съм аз засега!