23 февр. 2010 г., 13:30

Съдба

823 0 13
Загубих те,  
преди да те намеря.  
Пътувах дълго,  
търсейки следа.  
От обич и за обич  
уморена,    
сега се спрях  пред  
твоята врата.  
Различни сме  
и не чак толкоз.  
В косите сняг е навалял.
И малко променени са
чертите...    
Но Ти си Ти и   
Аз съм Аз,  
искрата жива е   
в очите.    
И водопад от думи   
се изля...    
разминали се бяхме  
със мечтите,  
но нещо все пак   
оцеля.    
Ще ме поканиш ли  
да вляза    
с усмивка да  те  
заразя?    
Да те накарам   
да повярваш,  
че случват се  
и чудеса.    
Очакване! Прегръдка!
Няколко слова:  
Добре дошла, на  

моята Съдба!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...