kotel (Мариана Вълкова)
222 3620
Feb 23, 2010, 1:30 PM

Съдба 

  Poetry » Other
632 0 13
Загубих те,  
преди да те намеря.  
Пътувах дълго,  
търсейки следа.  
От обич и за обич  
уморена,    
сега се спрях  пред  
твоята врата.  
Различни сме  
и не чак толкоз.  
В косите сняг е навалял.
И малко променени са
чертите...    
Но Ти си Ти и   
Аз съм Аз,  
искрата жива е   
в очите.    
И водопад от думи   
се изля...    
разминали се бяхме  
със мечтите,  
но нещо все пак   
оцеля.    
Ще ме поканиш ли  
да вляза    
с усмивка да  те  
заразя?    
Да те накарам   
да повярваш,  
че случват се  
и чудеса.    
Очакване! Прегръдка!
Няколко слова:  
Добре дошла, на  

моята Съдба!

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??