Съдба
| Загубих те, | ||
| преди да те намеря. | ||
| Пътувах дълго, | ||
| търсейки следа. | ||
| От обич и за обич | ||
| уморена, | ||
| сега се спрях пред | ||
| твоята врата. | ||
| Различни сме | ||
| и не чак толкоз. | ||
| В косите сняг е навалял. | ||
| И малко променени са | ||
| чертите... | ||
| Но Ти си Ти и | ||
| Аз съм Аз, | ||
| искрата жива е | ||
| в очите. | ||
| И водопад от думи | ||
| се изля... | ||
| разминали се бяхме | ||
| със мечтите, | ||
| но нещо все пак | ||
| оцеля. | ||
| Ще ме поканиш ли | ||
| да вляза | ||
| с усмивка да те | ||
| заразя? | ||
| Да те накарам | ||
| да повярваш, | ||
| че случват се | ||
| и чудеса. | ||
| Очакване! Прегръдка! | ||
| Няколко слова: | ||
| Добре дошла, на | ||
моята Съдба!
© Мариана Вълкова All rights reserved.
