23.02.2010 г., 13:30

Съдба

817 0 13
Загубих те,  
преди да те намеря.  
Пътувах дълго,  
търсейки следа.  
От обич и за обич  
уморена,    
сега се спрях  пред  
твоята врата.  
Различни сме  
и не чак толкоз.  
В косите сняг е навалял.
И малко променени са
чертите...    
Но Ти си Ти и   
Аз съм Аз,  
искрата жива е   
в очите.    
И водопад от думи   
се изля...    
разминали се бяхме  
със мечтите,  
но нещо все пак   
оцеля.    
Ще ме поканиш ли  
да вляза    
с усмивка да  те  
заразя?    
Да те накарам   
да повярваш,  
че случват се  
и чудеса.    
Очакване! Прегръдка!
Няколко слова:  
Добре дошла, на  

моята Съдба!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...