Съдба
Казват, че Господ създава ни равни,
засява в сърцата еднакви цветя,
в обич и щастие да сме пълноправни,
да бъдем единни в успех и в беда.
Тръгваме всички с добро заредени -
изпълнени с чиста невинност деца.
Растем и с годините по-изродени
покълват покварени в нас семенца.
Чувствата режем от раз - като тумор;
издигаме свои защитни стени;
скриваме страх под ирония и хумор
и тънем във сиви, безценностни дни.
Дълбоко в душите си нека потърсим
последното зрънце от чиста любов.
Надежда и вяра оттам ще възкръснат
и факел ще бъдат по пътя ни нов.
Казват, че Господ създава ни равни,
и в сърцата засява еднакви цветя…
Делата, обаче, печелят ни право
на щастие, обич и светла съдба!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анахид Чальовска Все права защищены
