7.07.2009 г., 23:22

Съдба

1.3K 0 18

Казват, че Господ създава ни равни,

засява в сърцата еднакви цветя,

в обич и щастие да сме пълноправни,

да бъдем единни в успех и в беда.

 

Тръгваме всички с добро заредени -

изпълнени с чиста невинност деца.

Растем и с годините по-изродени

покълват покварени в нас семенца.

 

Чувствата режем от раз - като тумор;

издигаме свои защитни стени;

скриваме страх под ирония и хумор

и тънем във сиви, безценностни дни.

 

Дълбоко в душите си нека потърсим

последното зрънце от чиста любов.

Надежда и вяра оттам ще възкръснат

и факел ще бъдат по пътя ни нов.

 

Казват, че Господ създава ни равни,

и в сърцата засява еднакви цветя…

Делата, обаче, печелят ни право

на щастие, обич и светла съдба!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да - нека потърсим!
    Поучителен стих! Поздрав!
  • "Дълбоко в душите си нека потърсим
    последното зрънце от чиста любов.
    Надежда и вяра оттам ще възкръснат
    и факел ще бъдат по пътя ни нов"
    Това си го писала по-рано, но си го избрах като прекрасно начало за една...Нова Година!
    Страхотно пишеш, Ани!
    Не спирай!
  • Най-висшият ни дар - правото на свободен избор...
  • Самата истина казваш! (Сори, че не е поетично, ама аз не мога така да се изразя.)
  • Да, така казват, но като помислиш колко труд струва на ескимоса да извади една риба и колко са усилията на живеещия в джунглата да отбрули един банан - ясно е, че само така казват. И разочарованието, което извира в твоите стихове е естетическата реакция на предпоставеното неравенство.Благодаря ти за този дълбок поетичен размисъл и за позитивната позиция!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...