21 апр. 2010 г., 06:59

Съдба

793 0 19

С превързани очи

Съдбо моя ти

Държиш везните ми

Ти сляпа си

И глуха си

Сушава от укори

Стоиш...

Стръв държиш

Добро и зло ловиш

Претегляш патилата

После добротата

В строгостта стоиш

Сама...

Без грях и страх

С везни в ръка

Раздърпана

Но горда

Посрещаш всяка орда

Оплювана

Но чиста...

Душата на везната

За да я пречистя

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубав този стих!
    Поздравления!
  • Благодаря Селвер,Петя...и вашите души са чисти убеден съм.Прегръдки и усмивки с много топлинка!!!
  • Поздрав за съкровения стих, Любо! Много прегръдки и усмивки
  • Пепи,прочетох-Благодаря ти,няма начин дошли сме и же я градим тази наша Съдба....Прегръдки,усмивки и Топлинка!!!
  • Любчо, така е, много истини си открил! Поздравявам те с долния линк:

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=168

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...