21 апр. 2010 г., 06:59

Съдба

798 0 19

С превързани очи

Съдбо моя ти

Държиш везните ми

Ти сляпа си

И глуха си

Сушава от укори

Стоиш...

Стръв държиш

Добро и зло ловиш

Претегляш патилата

После добротата

В строгостта стоиш

Сама...

Без грях и страх

С везни в ръка

Раздърпана

Но горда

Посрещаш всяка орда

Оплювана

Но чиста...

Душата на везната

За да я пречистя

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубав този стих!
    Поздравления!
  • Благодаря Селвер,Петя...и вашите души са чисти убеден съм.Прегръдки и усмивки с много топлинка!!!
  • Поздрав за съкровения стих, Любо! Много прегръдки и усмивки
  • Пепи,прочетох-Благодаря ти,няма начин дошли сме и же я градим тази наша Съдба....Прегръдки,усмивки и Топлинка!!!
  • Любчо, така е, много истини си открил! Поздравявам те с долния линк:

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=168

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...