С превързани очи
Съдбо моя ти
Държиш везните ми
Ти сляпа си
И глуха си
Сушава от укори
Стоиш...
Стръв държиш
Добро и зло ловиш
Претегляш патилата
После добротата
В строгостта стоиш
Сама...
Без грях и страх
С везни в ръка
Раздърпана
Но горда
Посрещаш всяка орда
Оплювана
Но чиста...
Душата на везната
За да я пречистя
© Любомир Деничин Все права защищены
Поздравления!