longin (Любомир Деничин)
1 227

Apr 21, 2010, 6:59 AM

Съдба

Poetry

786 0 19

С превързани очи

Съдбо моя ти

Държиш везните ми

Ти сляпа си

И глуха си

Сушава от укори

Стоиш...

Стръв държиш

Добро и зло ловиш

Претегляш патилата

После добротата

В строгостта стоиш

Сама...

Без грях и страх

С везни в ръка

Раздърпана

Но горда

Посрещаш всяка орда

Оплювана

Но чиста...

Душата на везната

За да я пречистя

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ivichka (Иви)

Много е хубав този стих!
Поздравления!

2010-05-17T12:21:11+03:00
longin (Любомир Деничин)

Благодаря Селвер,Петя...и вашите души са чисти убеден съм.Прегръдки и усмивки с много топлинка!!!

2010-04-25T12:05:37+03:00
angel_voice (Пепп)

Поздрав за съкровения стих, Любо! Много прегръдки и усмивки

2010-04-22T09:33:24+03:00
longin (Любомир Деничин)

Пепи,прочетох-Благодаря ти,няма начин дошли сме и же я градим тази наша Съдба....Прегръдки,усмивки и Топлинка!!!

2010-04-22T09:30:23+03:00
Pepina (Пепа Деличева)

Любчо, така е, много истини си открил! Поздравявам те с долния линк:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=168

2010-04-22T00:59:36+03:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0