21.04.2010 г., 6:59

Съдба

788 0 19

С превързани очи

Съдбо моя ти

Държиш везните ми

Ти сляпа си

И глуха си

Сушава от укори

Стоиш...

Стръв държиш

Добро и зло ловиш

Претегляш патилата

После добротата

В строгостта стоиш

Сама...

Без грях и страх

С везни в ръка

Раздърпана

Но горда

Посрещаш всяка орда

Оплювана

Но чиста...

Душата на везната

За да я пречистя

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубав този стих!
    Поздравления!
  • Благодаря Селвер,Петя...и вашите души са чисти убеден съм.Прегръдки и усмивки с много топлинка!!!
  • Поздрав за съкровения стих, Любо! Много прегръдки и усмивки
  • Пепи,прочетох-Благодаря ти,няма начин дошли сме и же я градим тази наша Съдба....Прегръдки,усмивки и Топлинка!!!
  • Любчо, така е, много истини си открил! Поздравявам те с долния линк:

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=168

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...