Съдба
С превързани очи
Съдбо моя ти
Държиш везните ми
Ти сляпа си
И глуха си
Сушава от укори
Стоиш...
Стръв държиш
Добро и зло ловиш
Претегляш патилата
После добротата
В строгостта стоиш
Сама...
Без грях и страх
С везни в ръка
Раздърпана
Но горда
Посрещаш всяка орда
Оплювана
Но чиста...
Душата на везната
За да я пречистя
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени