Съдба
Нечакана и нежелана –
така в живота съм дошла.
Спорили са – да остана,
или „по дяволите„ да вървя?
Но трепнала съм под сърцето
на майчицата си добра
и тя, от нежността обзета,
въздъхнала: „Добре дошла!”
И ето ме сега пред вас.
Орисана да бъда аз
на майка и баща утеха.
Нещастия две рожби им отнеха.
Две рожби - чакани, мечтани,
превърнати в сърдечни рани!
Съдба! Нечаканата, нежелана,
едничка радост им остана.
Обичана, обичаща за трима,
своите родители любими.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Генка Богданова Все права защищены
