5 dic 2010, 12:16

Съдба

  Poesía » Otra
663 0 4

Нечакана и нежелана –

така в живота съм дошла.

Спорили са – да остана,

или „по дяволите„ да вървя?

Но трепнала съм под сърцето

на майчицата си добра

и тя, от нежността обзета,

 въздъхнала: „Добре дошла!”

И ето ме сега пред вас.

Орисана да бъда  аз

на майка и баща утеха.  

Нещастия две рожби им отнеха.

Две рожби -  чакани, мечтани,

 превърнати в сърдечни рани!

Съдба! Нечаканата, нежелана,

едничка  радост им остана.

Обичана, обичаща за трима,

своите родители любими.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Радко, Оги, Нинка, че споделяте моите чувства! Аз се радвам, че съдбата все пак е решила да остана на този свят, за да изпълня своята човешка мисия и синовния си дълг.
  • Нямам думи ...така ме развълнува...
  • Трогателен стих!
    Много силни думи си казала, Генка.
    Светъл поздрав!
  • Дай, Боже, в живота ни да има повече такива като тебе - с любов и доброта да лекуват рани и горчилки. Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...