evgeniagenka (Генка Богданова)
422 815
Dec 5, 2010, 12:16 PM

Съдба 

  Poetry » Other
427 0 4

Нечакана и нежелана –

така в живота съм дошла.

Спорили са – да остана,

или „по дяволите„ да вървя?

Но трепнала съм под сърцето

на майчицата си добра

и тя, от нежността обзета,

 въздъхнала: „Добре дошла!”

И ето ме сега пред вас.

Орисана да бъда  аз

на майка и баща утеха.  

Нещастия две рожби им отнеха.

Две рожби -  чакани, мечтани,

 превърнати в сърдечни рани!

Съдба! Нечаканата, нежелана,

едничка  радост им остана.

Обичана, обичаща за трима,

своите родители любими.

© Генка Богданова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви, Радко, Оги, Нинка, че споделяте моите чувства! Аз се радвам, че съдбата все пак е решила да остана на този свят, за да изпълня своята човешка мисия и синовния си дълг.
  • Нямам думи ...така ме развълнува...
  • Трогателен стих!
    Много силни думи си казала, Генка.
    Светъл поздрав!
  • Дай, Боже, в живота ни да има повече такива като тебе - с любов и доброта да лекуват рани и горчилки. Поздрав!
Random works
: ??:??