Съдба
Нечакана и нежелана –
така в живота съм дошла.
Спорили са – да остана,
или „по дяволите„ да вървя?
Но трепнала съм под сърцето
на майчицата си добра
и тя, от нежността обзета,
въздъхнала: „Добре дошла!”
И ето ме сега пред вас.
Орисана да бъда аз
на майка и баща утеха.
Нещастия две рожби им отнеха.
Две рожби - чакани, мечтани,
превърнати в сърдечни рани!
Съдба! Нечаканата, нежелана,
едничка радост им остана.
Обичана, обичаща за трима,
своите родители любими.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
