Съдба

Поэзия

1.3K 0 17

Да бъдеш себе си!

Неoтменимо...

Между небето и земята

да дириш простите неща,

да носиш болката и самотата

между живота и смъртта.

Мехлем за парещата рана -

сълза отронена да уловиш,

но да останеш неразбрана.

Вика в сърцето да стаиш...

И изтерзана да се връщаш,

простила чуждата вина,

към истинската своя същност

и слабостта си на жена...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Албиция (Йорданка Гецова)

Да, Петьо, болката е самотоно преживяване... Понякога е пагубна, друг път носи живителна сила!
Благодаря!

2007-10-02T19:24:42+03:00
petrokam (Петър Варчев)

Много хубаво. Самотата боли истински в твоите стихове, но и всяка болка е самотно преживяване - няма как иначе.

2007-10-02T19:21:53+03:00
ria (Гергана Иванова)

В Природата винаги има равновесие, хармония. Жената е фиически слаба, но духовно силна, а мъжът- физически силен, а духовно слаб... Творбата ти е прекрасна ода за привилегията и наказанието да бъдем жени.

2007-10-02T11:01:30+03:00
Албиция (Йорданка Гецова)

Благодаря на всички! Прегръщам ви!

2007-10-01T21:21:39+03:00
valshebnica (Боряна Събева)

Чудесен стих! Поздрави!!!

2007-10-01T15:39:05+03:00