Sep 30, 2007, 1:39 PM

Съдба

  Poetry
1.3K 0 17
Да бъдеш себе си!

Неoтменимо...

Между небето и земята

да дириш простите неща,

да носиш болката и самотата

между живота и смъртта.

Мехлем за парещата рана -

сълза отронена да уловиш,

но да останеш неразбрана.

Вика в сърцето да стаиш...

И изтерзана да се връщаш,

простила чуждата вина,

към истинската своя същност

и слабостта си на жена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, Петьо, болката е самотоно преживяване... Понякога е пагубна, друг път носи живителна сила!
    Благодаря!
  • Много хубаво. Самотата боли истински в твоите стихове, но и всяка болка е самотно преживяване - няма как иначе.
  • В Природата винаги има равновесие, хармония. Жената е фиически слаба, но духовно силна, а мъжът- физически силен, а духовно слаб... Творбата ти е прекрасна ода за привилегията и наказанието да бъдем жени.
  • Благодаря на всички! Прегръщам ви!
  • Чудесен стих! Поздрави!!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...