Албиция (Йорданка Гецова)
5 145

30 sept 2007, 13:39

Съдба

Poesía

1.3K 0 17

Да бъдеш себе си!

Неoтменимо...

Между небето и земята

да дириш простите неща,

да носиш болката и самотата

между живота и смъртта.

Мехлем за парещата рана -

сълза отронена да уловиш,

но да останеш неразбрана.

Вика в сърцето да стаиш...

И изтерзана да се връщаш,

простила чуждата вина,

към истинската своя същност

и слабостта си на жена...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Албиция (Йорданка Гецова)

Да, Петьо, болката е самотоно преживяване... Понякога е пагубна, друг път носи живителна сила!
Благодаря!

2007-10-02T19:24:42+03:00
petrokam (Петър Варчев)

Много хубаво. Самотата боли истински в твоите стихове, но и всяка болка е самотно преживяване - няма как иначе.

2007-10-02T19:21:53+03:00
ria (Гергана Иванова)

В Природата винаги има равновесие, хармония. Жената е фиически слаба, но духовно силна, а мъжът- физически силен, а духовно слаб... Творбата ти е прекрасна ода за привилегията и наказанието да бъдем жени.

2007-10-02T11:01:30+03:00
Албиция (Йорданка Гецова)

Благодаря на всички! Прегръщам ви!

2007-10-01T21:21:39+03:00
valshebnica (Боряна Събева)

Чудесен стих! Поздрави!!!

2007-10-01T15:39:05+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0