Съдба
С целувки нежни от сърце
душата ми събуди ти,
за истински мечти,
мигът да улови!
Мигът на своята съдба,
мигът на любовта.
На чувствата различни,
на мигове епични.
Не се страхувай,
прекрачи ти прага на съдбата.
Какво ли има по-нататък?
Любов, мечта... любов и сън,
как пее славейче навън!
© Симеон Пенчев Все права защищены
Закономерно е в реалността
да се появи най - сладкогласният певец, нали ?