monilia (Симеон Пенчев)
280 1373
3.07.2009 г., 19:47 ч.

Съдба 

  Поезия » Любовна
587 0 2

Съдба

 

С целувки нежни от сърце

душата ми събуди ти,

за истински  мечти,

мигът да улови!

 

Мигът на своята съдба,

мигът на любовта.

На чувствата различни,

на  мигове епични.

 

Не  се страхувай,

прекрачи ти прага  на съдбата.

Какво ли има по-нататък?

Любов, мечта... любов и сън,

как  пее  славейче навън!

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??