Jul 3, 2009, 7:47 PM

Съдба

  Poetry » Love
763 0 2

Съдба

 

С целувки нежни от сърце

душата ми събуди ти,

за истински  мечти,

мигът да улови!

 

Мигът на своята съдба,

мигът на любовта.

На чувствата различни,

на  мигове епични.

 

Не  се страхувай,

прекрачи ти прага  на съдбата.

Какво ли има по-нататък?

Любов, мечта... любов и сън,

как  пее  славейче навън!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...