Съдба
Боли, когато видят те моите очи.
В главата ми въртят се спомени,
в които бяхме аз и ти.
Някога бяхме аз и ти, две
сърца завинаги. Но съдбата
ни раздели и мечтите разруши.
Много малко ми остана, съдбата
всичко ми отне. Само една голяма
рана остана в моето сърце.
С радост беше обвит моят ден,
чаках пак да си до мен. Но
съдбата жестока в пустиня
превърна моята душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Стефанова Все права защищены
