21 nov 2013, 18:08

Съдба 

  Poesía » De amor
620 0 0

  Боли, когато видят те моите очи.

В главата ми въртят се спомени,

в които бяхме аз и ти.

 Някога бяхме аз и ти, две

сърца завинаги. Но съдбата

ни раздели и мечтите разруши.

 Много малко ми остана, съдбата

всичко ми отне. Само една голяма

рана остана в моето сърце.

 С радост беше обвит моят ден,

чаках пак да си до мен. Но

съдбата жестока в пустиня 

превърна моята душа.

© Симона Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??